Легендата за Странджа планина
Било е по времето, когато по тези земи не е имало царства и господарства. Всички хора били равни и живеели в мир и сговор. Равна била и земята. По тучните ливади пасели безчет крави, биволи и овце. Нивите давали богата годишна продукция, а дърветата – изобилен плод. Там израснала и мома Странджа, която била толкоз красива, че никой момък не се осмелил да я изиска за жена. Натъжила се девойката, защото и тя желала да има мъж и деца. За да не гледа непознатото благополучие и да страда, напуснала плодородната земя и се заселила в гъстите гори. Там се сприятелила с дивите животни и даже научила езика им. Облечена в мъжки облекла, яздела бързоног елен и се надплувала с делфините в морето. Другари й станали горските духове и самодиви. Тогава, неизвестно от кое място, с доста кораби пристигнали безброй черни мъже, въоръжени с мечове, копия и лъкове. Те изгонили локалните поданици от къщите им, настанили се в тях и заповядали на тогавашните им стопани да ги хранят и слугуват, а който не им се подчинявал, го убивали. Най-непокорните избягали в горите и там още веднъж срещнали Странджа, за която съвсем били не запомнили.
Като разбрала каква неволя ги е сполетяла, тя почнала да им оказва помощ. Разчуло се, че горите са несъмнено леговище от насилията на черните мъже и от ден на ден хора заприиждали в тях. Като разбрали, че силата на нашествениците е в тяхното оръжие, Странджа изпратила четири лисици да откраднат каквото намерят от това непознато за нея и за сънародниците й нещо. Животните донесли един меч, едно копие, един лък и една стрела. Момата деликатно ги разгледала и открила, че копие и лък елементарно може да се създадат, тъй като били от дърво. Мечът и върхът на стрелата обаче били от нещо непознато, каквото нито в равнината, нито в гората били виждали. Допитала се Странджа до орлите къде може да се откри подобен материал. Те дали отговор, че това е желязо и го има, само че в доста далечни краища. В гората обаче растели дървета, които били по-яки и от желязото. Направили един дървен меч от такова дърво и като блъснали с него стоманения, той се счупил. За малко време всички бегълци се въоръжили с дървени мечове, с копия, лъкове и стрели. Странджа ги обединила в отряд, който яздел бързоноги елени. Постепенно се осмелили да атакуват черните мъже. Когато влизали в борба с тях, дървените мечове чупели стоманените. Изтребили доста от нашествениците и считали, че в скоро време останалите сами ще си отидат там, откъдето са пристигнали.
Но взели да идват още кораби, от които слезли безброй черни мъже, облечени в стоманени облекла, от които стрелите и копията се отблъсквали, а дървените мечове не пробивали. Те яздели непознати животни с гърбици. Хората още веднъж се укрили в гъстата гора – тяхната последна отбрана. Нашествениците обаче решили да възпламенят тяхното леговище и почнали да натрупат сухи клони, шубраци и треви. Странджа потърсила помощ от горските духове и самодивите. И когато черните мъже тръгнали със запалени факли да подпалят гората, станало нещо невиждано. Земята се разтресла, морето и реките се разбушували, почва и камъни почнали да порастват като живи твари и се трансформирали в баири и скали. Щом всичко утихнало, от черните мъже нямало и диря, тъй като морето погълнало корабите им, с които те се пробвали да избягат. А образувалата се огромна планина хората нарекли Странджа.
Инфо: www.desant.net
